Обикновена пейка
Тя е обикновена пейка,
боядисана в зелено,
под дърветата във парка
стои усамотено.
При нея се отбивам,
когато ми е уморено,
утеха там намирам,
когато ми е натъжено.
Тя пази тайни
на хора различни,
на наперени донжуани
и девойки неприлични.
Ако можеше да говори,
би разказала различни неща,
как баба на Бог се моли,
а дядото крие отронена сълза.
За младежки трепети
и първи целувки,
за страстни прегръдки
и нежни милувки.
За разбити сърца
и несбъднати мечти,
за разплакани лица
и безброй сълзи.
Не ù е лесно на горката
тайните ни да събира,
такава ù е съдбата –
спомени да колекционира.
А вие бяхте ли там?
Седяхте ли на нея?
Кажете, защо ви е срам…
разбрах… ще питам нея.
© Валери Бобев Todos los derechos reservados