Облаче в небе се рее,

хем свирука, хем си пее:

„Вижте колко съм чудесно,

рошаво и интересно!

Мога като птиче ято,

без умора цяло лято,

да прелитам над Балкана

и дори... над океана.

Мога също, щом допусна

в дъжд надолу да се спусна.

Мокър, силен и намръщен,

в супермен се аз превръщам.

Мога... слънцето да скрия,

без да ползвам и магия,

та най-светлият от дните

да е в мрак от висините!“

Тъй се хвалеше хлапакът,

без да види от шубрака,

как южнякът се обърна

и в сълзи го той превърна.