1 ago 2013, 21:50

Облачно 

  Poesía
671 0 0
Кръвта ми се превръща в алкохол,
а думите - в безропотно мълчание.
Някой пръста на вретено си убол,
друг с вещица попаднал в пререкание.
Все едни такива странности се случват
попаднеш ли на любовта в терена.
Стрели на удоволствие и болка те улучват,
а душата ти се чувства променена.
Кръжиш, объркваш се и страдаш
от несигурност или прекомерно знание.
Усмихваш се, ту бориш се, ту страдаш.
И тъжно е, но с нотка на очарование. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лекса Джорджис Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??