Ех, вие, облаци -
същински сърца разпиляни,
същински души
от любовта ни огряни,
чистота белоснежна,
всемирни създания,
любов безбрежна
на ангелски сияния.
Непрестанно над нас
и с нас пътувате,
с нас се радвате,
с нас тъгувате...
Обичам ви, облаци,
във всичките ви разцветки,
във всеки нюанс.
За мен, вие, облаци,
сте като вълшебен житейски
астрален романс...
© Анна Попова Todos los derechos reservados