Смълчани, идващи отнякъде,

понякога огряти, светещи, друг път - не,

рисуват пътища навсякъде,

водени от  своите ветрове.

Днес ме гледат с белите си рошави глави

и не подозират колко искам те да ми 

                                                       разкажат

как успяват да устоят на бури и урагани

                                            съвсем сами        

 и да мога, поне за миг, колко ги обичам

                                            да им покажа.  

Не след дълго, мрачни и посивели,

тайната им се превърна в капки от сълзи,

протегнах длан, с жаждата да разбера

                                         накъде са поели,

но тук свършваше тяхната история -

                        топъл дъжд от сълзи.