Пътеката ми, вече уморена,
изглежда, че приключва в тишина.
Изгубва се в потока на безвремието.
Там няма ни прозорец, ни врата,
които да откриват нещо друго -
реалност или някаква мечта.
Там няма нито нежност, нито грубост.
Единствено безлична самота.
И сигурно това съм пожелала...
Защото не успях да се открия
в забързаните стъпки на квартала,
с тревогите за бъдното пропити. ...