Някой фанатик е нарисувал
облаци по синьото небе.
Вярвал е, че синьото е скучно,
без да подозира, че не е.
Колко междуметия ни трябват,
бягства, камикадзета, стени,
за да видим – вместо небесата,
трябва нас самите да виним.
Някой меломан колекционира
всички музикални чудеса.
Той не знае, че не му достига
само безискусна тишина.
Колко пъти трябва да изгубим
изхода на своя лабиринт,
за да видим – вместо да се лутаме,
трябва със сърце да се смирим.
Вместо да се водим по лисици
с техните хиляда хитрини,
може би е по-добре да питаме
Ежко Бежко с неговите три.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados