Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
1 jun 2011, 11:25

Облак 

  Poesía » De amor
1069 0 6

Мълчиш. Превърнал си се в облак.
От синьото не ми остана нищо,
но аз във тебе ще се гмурна
и в дъжд от думи ще те плисна.
Ще сипят небесата всяка ласка,
сподирена след теб по листопади,
ще гръмне ехото на спомен в лято,
светкавична любов ще те задращи.
Ще ситня спомени на дъх отминал
по тънките стъкла на време прашно,
а ти, забравил, че си тръгна,
ще ме погалиш, като за последно.
Милувчена по теб ще стеля
най-мокрите целувки на съня,
във който ти не се завърна,
оставил само облачната си следа.
Ти - облак сив, далечен спомен.
Аз - шепот тих на миг отминал.
Докоснеш ли ме, ще си размазан кадър
в очите ми, с пороища рисуван.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??