21 mar 2008, 16:09

Облечен и палачът е в дантелата 

  Poesía
795 0 23

С вятъра се гоня (до излишно),

усмивката ми дреме до трапчинките.

И въздухът ми все не стига...

Сърцето е погълнато от песъчинките.

 

 

Призраци с душата ми пируват,

уморих се вече от наздравици.

И ангели с пиянството танцуват,

очакват утрешните си подаръци.

 

 

Кръстопъти пред мене се пресичат,

по пътищата, пълни с камъни.

Лилавото в любов се врича...

изхвърляйки сълзите си изстрадани.

 

 

Любовта се гони в безтегловност,

увиснала виси й там табелата...

Филмът започва със чаровност,

облечен и палачът е в дантелата.

© Пламена Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??