Желая те, о, колко те желая,
такава, истинска, каквато си!
Да бъдеш тук, във мойта стая,
а не единствено във моите мечти...
И голотата ти облечена в Луна
(нахлула палаво незнайно как при нас)
аз цялата с целувките си да я украся,
с целувките... и цялата си страст...
Да галя, да целувам, да те имам,
тъй както неведнъж било е - с плам!
И устни в устни вишневи да впивам,
да вливам бурите си в твоя ураган!
Желая те, о, колко те желая!
Сънувам нощем нежния ти смях.
Мечтая те, о, колко те мечтая,
облечена единствено... в Луна и грях...
13.04.2020.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados