Облог

30 ago 2012, 10:27

Poesía » Otra

457 0 7

По „Фауст” на Гьоте

Търкалят се по стръмното мечтите ни,

за кой ли път не стигнали върха.

Зад подлите усмивки на страха

се правим на разумни и почтителни.

Копнежите ни все политат в бездната

на вечно недоверие и смут.

Лицата ни излъчват гняв и студ,

по-тъмен даже от нощта, беззвездната -

оная нощ, в която най-прокълнати

със Мефистофел сключихме облог:

че можем във ужасно кратък срок

да пожелаем миговете върнати

от мага Време със невидима ръка.

В замяна на това, уви, Душата си

продадохме ведно със сетивата си,

объркали до край живота си така:

обречени на бясно неспокойствие,

все недоволни, търсещи покой,

да бродим из света през лед и зной,

във нищо не открили удоволствие.

Да се надяваме в последния ни час,

че нещичко все пак ще ни учуди,

внезапно зрънцето Любов ще се събуди:

„Поспри ти, миг!” ще шепнем във захлас....

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.