locaaa_f (Биляна)
24 834
14 jul 2009, 12:19

Обратно, където... 

  Poesía » Otra
1038 0 11

Мамещо време, минути отвързани,

без път, без посока стремя се натам,

където в онези очи, от куршуми промушени,

гореше пак старият, лудият плам.

 

Където зениците – бушуващи пламъци,

пиеха жадно глътки от жар,

не бяха завързани от стегнати ремъци,

приковани ненужни въз грешен олтар.

 

Където бях морска, вълнуваща...

Пръски  от рошава пяна, игра на комар...

А не пресъхваща локва, нямо робуваща

на пагубен дъжд – природна печал.

 

Където сърцето ми – жарава бълбукаща -

разтапяше с ритъм хорската жал,

а не беше закърпено, жестоко пропукано,

загубена лодка по земния шар…

© Биляна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??