Самодива (Вики)
536 5966
13 abr 2017, 16:17

Обратно към извора 

  Poesía » Otra
585 6 9

Луната се облещи на прозореца –
примамка за кръвта ми на вълчица
и паст на черна нощ пред мен разтвори се.
С див крясък призова ме нощна птица.

Летях или пропадах? Вече нямаше
посоката на полета значение.
Сред звездни светлини и сенки бягащи
се реех. Но в различно измерение.

Завръщах се, свободна, към първичното,
белязало ме с огнен знак на челото,
но задушено в норми на приличие.
Очи в очи се срещнахме – по-смела съм.

Откривах, като в сън от странно минало,
извечната природа на Вселената
и чудех се – нима не съм загинала
на простите въпроси от дилемите.

Камбаните в главата ми замлъкнаха
и стана тихо. Като пред знамение.
За мен ли древни жрици огън стъкнаха?
Дали за смърт, или за възкресение!?

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??