От родителите си на тази земя довлечен
току що родил се и вече обречен
без никой да те пита обратното броене започва
живот първо ти се влива, а после източва
но как използваш своето време
преди този който ти го е дал да си го вземе
ще го разпиляваш ли като пясък през пръстите
все едно че си един от безсмъртните
и живял не живял поумнял или оглупял
ще си щастлив един ден да си остарял
и да си кажеш че всичко от себе си си дал.
© Борислав Стоянов Todos los derechos reservados