Душата ми я няма, има само бездна,
огромна, зловеща, километри дълбока.
Ах, как искам аз да изчезна,
но, уви - не ме пуска съдбата жестока...
Изглежда безкрайна, но всъщност не е,
свършва там, където свършват мечтите,
където няма ден, а само нощ, където
няма ги горите, няма ги реките,
няма ги полята, няма го небето,
няма го слънцето, няма ги звездите,
а има само мрак, там горещо е, изгарям,
студено е, измръзвам, студено като в ад, ...