26 dic 2018, 23:22

Обречен на притегляне 

  Poesía » Otra
446 3 4
Думите сякаш подло ме подриват,
а мислите се блъскат, като в клетка.
От дълбините ми духът пулсира
и вечно тегли ме към равносметка.
Че толкова неща, не съм довършил
и толкова неща не съм започнал.
Вятърът вън от лудост клони кърши
и в мен се блъска лудостта порочна.
Не съм виновен, миг съм от безкрая,
но ще се боря – нищо не е лесно.
В тунелите житейски пак дълбая,
обречен на притегляне небесно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??