25 feb 2021, 8:42

Обречена 

  Poesía » De amor
642 4 5
Той взе от нея огън и го вдиша,
той взе от нея жар и топлина,
а тя му даде нежност подарена,
но той не й отвърна със това.
Тя даде му до края своя пламък,
обрече му щастливата звезда,
тя чакаше прашинка обич само,
но той пред нея, никога не спря.
Едно момиче бледно,
тихо крачи,
по чужди, непознати брегове,
като бездушна кукла, с поглед празен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??