Обречена да е сама душата
като безпътна скита във нощта.
По улиците броди в тъмнината
да търси нейде малко топлина.
Витрините, студени и красиви
обливат я с мъртвешка светлина.
Далеч са нейде хората щастливи
при своите любими у дома.
Самотно светят жълти светофари
по улиците мокри от дъжда.
Градът е пуст и всички са заспали.
Скитница е моята душа
във този свят бездушен, лицемерен,
където хората са без сърца
и трудно някой тука ще намери
любов и вярност, свян и доброта!
12.01.2019 г.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados