Обречена любов

24 ene 2021, 19:23

Poesía » De amor

248 1 2

Когато тръгна си от този свят

за мен едва ли някой ще тъжи?

Дали ще бъда стар или пък млад

това Съдбата само ще реши!

За времето което изживях

аз нищо в себе си не промених!

Дори и да се влюбя не успях!

Но обичта с пари не замених!

Обичах страстно, лудо, от сърце!

До болка аз обичах със душата!

Но любовта от мене те отне

когато ти си тръгна в тъмнината!

Аз помня тази нощ, и ме боли!

Едва ли някога ще я забравя?

Плаках, плаках с истински сълзи,

ала не можех нищо да направя!

Сега ще съм във по-добрия свят.

Ти не плачи! Постой със свещ в ръката!

В една пътека двама щом вървят,

пред тях безсилна е дори съдбата!

23.01.2021 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

2021-01-24T21:02:52+02:00

Силно и хубаво, макар, че има плач, сълзи, раздяла! Поздравления
ЦвететоБ (Цветето Б.)

2021-01-24T20:53:58+02:00

Когато има болка, има и любов! Поздравления!