6 may 2007, 16:29

Обречена от твоите лъжи... 

  Poesía
852 0 11
Било ли е? Не питам! Но ти знаеш как
години дълги с твоята любов живях.
Една сълза ме съживяваше и пак
горещата следа постави в многоточие.
Поредица от спомени с теб делях -
прелели бяха в сладко пълноводие
от нежност. Трепетите мои скрих,
а мислите подхранвах с всеки знак.
Извечният покой на истинската ми значимост
обречен бе от явните лъжи -
като листо под напора на вятър вечен,
поел и запокитил го за дълги дни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??