Monny (Симона Гълъбова)
223 764
11 feb 2010, 10:42

Обречени двойници... 

  Poesía » De amor
512 0 6

И тази чаша солена

ще изпия до сетното дъно,

а после горчива, сама и ранена

ще замижа, като котка на тъмно...

 

Сълзите ми ще се ближат повърхностно,

дълбоката сол се избива донякъде...

А ти отдалеч ще ме гледаш безрадостно,

усетил, че била съм всичко - навсякъде...

 

Небето ще спи в полумрака порядъчно,

забравило служба и дъжд вместо плач,

а после ще блесне във Слънце загадъчно,

победно и гордо, подобно на гладен палач...

 

Подпряна глава върху снимка любима,

ще рони невикана  болка без чест...

А вън през прозореца слънчева зима

ще умножи лудостта му със липсваща вест.

. . .

И този извор солен

ще изпие до сетното дъно,

а после горчив, сам и ранен

ще замижи, като котка на тъмно...

 

 

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??