Обречени на Вечност...
От новините: „Опасен астероид лети към Земята“...
26.01.2020 „Нов, неизвестен до сега, вирус идва
от Китай и се разпространява по це-
лия свят“
„Огромни пожари изпепеляват
Планетата“
„Не запомнени урагани се „нахвърлят“
върху контитентите.“
Земята се „тресе“ максимално по
Рихтер, изригват вулкани – „спали“
столетия...
Озонна „дупка“ зее със закана над нас...
В една безкрайно романтична вечер
щом първи път Човекът се изправил –
видял Звездите удивен и вече
внезапно за умората забравил...
Тогава още замечтал, увлечен
от звездната разкошност на Безкрая...
... И със Душа поискал да е вечен,
преди със Разум да го осъзнае...
Все още плоска е била Земята
и просто свършвала до хоризонта
със всичко, дето му било познато,
но той за Вечност замечтал нескромно...
Не можел да си обясни: “Звездите –
защо във края на нощта изчезват?...“
Защо оставали в денят му скрити –
във тайнствената, на небето, бездна?...
Не знаел за звездите още нищо –
така далечни, толкова безсмъртни –*
изглеждащи примамни и лъчисти,
а може би отдавна вече мъртви...
Далече още сам да осъзнае,
че гравитацията ги владее,
а в хаоса е незбежен Края,
опитат ли да се „спасят“ от нея...
И само светлината им, която
излъчена била, но в друга вечност,
с последни сили стига до Земята –
да прави романтична всяка вечер!...
И плашела го страшната безкрайност
на всичко във Света необичайно:
и свършващата на Живота трайност,
и мълнията треснала случайно...
А пред мощта на гневната Вселена
във ужас той когато се стъписал –
поискал Вечност с нея споделена
и дръзко заживял със тази мисъл...
И за това измислил Боговете
и всички свързани със тях легенди...
(Строил и храмове през вековете –
оказвали се често непотребни...)
На първо време само за Душите
безсмъртие почтително измолил –
да могат те, подобно на звездите,
в Безкрайността да се въртят на воля...
Под формата на тайнствени енергии,
на атоми или „частици божии“**,
а може би на ангели, разперили
крилата си и Вечността тревожили!...
... А за телата кой-знай що забравил
и тях, от гравитацията грабнати,
да бъдат в плен на тленността оставил
във мигове от Времето откраднати...
... А Любовта?... Човешката!... Къде е?...
Твърди се, че обича се с душата,
но може ли самотна да се рее
тя, без Страстта останала в телата!?...
Без тръпката внезапно осъзната,
без Онова усещане неясно
разтърсващо те на Върха, когато
достигнал си го в сливане прекрасно!...
* * * * * * * * * *
... А ние всички, дето като общност
и като вид, Земята сме избрали
да ни е дом, но със мечта за Вечност
невероятно, как не сме разбрали,
че във живота просто сме обречени
съгласно Панвселенните закони –
и във Безкрайността ще бъдем вечни,
но като: атоми, енергии, бозони...**
05.02.2020.
*много от звездите, които виждаме отдавна
са „мъртви“ и само светлината им излъчена
преди милиарди години достига до нас.
**все още не доказана категорично т.н. „божия
частица“ – бозон на Хигс, е в основата на
сформирането на галактики, звезди и планети
след Големия взрив. С нея може да се обясни как
материята добива масата си.
© Коста Качев Todos los derechos reservados