ОБРОК
Душата ми изгни във таз държава!...
Децата ни избягаха навън!...
Със мене днес – каквото ще, да става!...
Във краткия живот – случаен трън!...
Какво прекрасно място продължава
България да бъде – като сън!...
Какво от мойте сънища остава?!... –
Децата ни заминаха навън!...
През целия живот се заблуждавам,
че някога ще светне – ала, не –
тук милата ни, родната държава, ...