valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
11 abr 2017, 22:01

Обсада 

  Poesía » Civil
395 1 4

Разстрелват ни, взривяват ни, убиват ни.
Мълчим и вярваме на лумпени.
И слепите видяха, че загиваме.
Сами сме, а по навик все се бутаме.

 

Пред нас – скалà, зад гърбовете – пропаст.
От ляво и от дясно – политици.
От тинята, краката са изцапани.
Отгоре святкат огнени езици.

 

В храмовете пълно е с търговци.
Мутри носят кръстове, а плашат.
Ония дето идват ни на гости,
майките ни карат да заплачат.

 

Зарът спира все на полумесец.
Късметът, него кучета го яли.
Няма вече кого да обесят,
светците са рисунки в катедрали.

 

От извънредни новини гърми бушона.
Часовниците, жертви преброяват.
Корупцията меси си закони
и вярата на хората взривява.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??