Общество

9 jun 2007, 9:50

Poesía

613 0 11

Болка чужда ме докосна,
ожари ме и се натъжих,
във мен сълза проблесна,
отроних стон с глас тих...
Тъга човешка ме смрази,
в сърцето ми отвори рана,
от болка душата ми сълзи
от тъга пропита и съдрана...
Трагедия, нищета, бедност,
реалност, болезнена борба.
От безизходица до лудост -
път предопределен, съдба... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Общество

Искате да прочетете повече?

Propuestas