15 ene 2019, 18:44

Обувки за безпътни дни 

  Poesía » Filosófica
556 9 13

ОБУВКИ ЗА БЕЗПЪТНИ ДНИ

 

Днес направих равносметка

губила съм, общо взето .
Кърпех вехтата си дреха
с паяжинки от небето.

 

Сух и чер ми бе коматът,

светли двери не сънувах.

Но на лицемер ръката

аз за нищо не целувах.

 

Нощем пя ми до насита

славей звездната поема.
Никога не те попитах:
Ако дам какво ще взема?

 

Искам само с мен да седнеш

да мълчим, да не говорим,

и край огъня последен

да познаем, че сме хора.

 

После тихо да си тръгнеш,

да забравиш тази среща.

Но да носиш като въглен,

моята сълза гореща.

 

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??