22 mar 2012, 22:03

Обувките 

  Poesía » Filosófica
768 0 14

Обувките

Миличък Боже!
Как ми напомняш
моите  зимни дебели обувки!
Тях си ги нося
чак до напролет-
те нито студ, нито влага пропускат.

Но ги захвърлям
слънце щом зърна
и разтопят се във мен снеговете.
В жарки сезони
не пред икони-
в дяволски устни се кръсти сърцето.

Ти затова ли
в лед ме сковаваш
и овършава душата ми буря?
Студ щом усети
босо сърцето,
в миг ще потърси какво да обуе!

Само при мъка
пак Те  измъква
и те нахлузва без капка преструвка...
Миличък Боже!
Как ми напомняш
моите верни, надеждни обувки!

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??