Обуздана мъка
Отново бури кръстят небосвода,
светкавици прицелват се към мен,
отново ме предават близки хора,
душата ми е рана, а духът сломен.
Навярно своя жребий проигравам
през призмата на тежкият си ден...
Сърцето ми през огън нажежавам,
да претопя тревогите във мен.
Стоварват се върху ми небесата
през подли, ярости, ужасни мигове,
притисната във ъгъла от тъмнината - ...