ОБВИНЯВАТ ТЕ ЗА ВСИЧКО

Животе, обвиняват те за всичко. Защо?
Та ти си просто времето и пространството.
А трудният път на човешкото общество
лъкатуши от свободата до тиранството.

Не ти си виновен. Човекът те създава.
От основи, до покрив бавно те гради.
Дали от камък, желязо, или кал и плява,
зависи от възможности и светли мечти.

Вятър и вода ли, или къртици и подлости
подриват основите на недоградени домове.
Вихърът-надмощие покривните плоскости
отнася в незнайни свои подземни светове.

И ти, Животе, ставаш отчайващ, ужасен,
бездомен, бездуховен, безверен, жесток,
защото човекът от порива си страстен
гради те отново безлюбовен, глух, безок.

Човешкото безумие кръвта ти пролива,
продадено на сатанинската луда власт.
Обществото, незащитено, бавно умира.
Чува ли някой воят му, заглушения глас?

Животе, обвиняват те за всичко. Защо?
Та ти си просто времето и пространството.
Човечеството по цялото земно кълбо
създава светлината в душите и тиранството...

26 11 2015