Обяснителен монолог
Не бях жената, за която да умреш.
От мен омекваха ти коленете.
Ти бе готов душа да продадеш,
но твоя да съм само. Люта клетва.
А аз не можех. С болка го разбрах.
В живота си била все черен гарван,
замерван и преследван, гонен, в страх,
не знаех ласка що е. Да те парне.
Готов не бе. За дългото очакване.
А искаше ме цяла. Не попита
къде побрах моретата изплакани.
И вик за обич не видя в очите.
Ръцете ти - най-меката завивка -
не ме покриха. Галеха ме вяло.
На устните не раждаше усмивка;
душата не разбрал, поиска тяло.
През сълзите така и не можа
в очите ми да видиш бяла врана.
Не скрих от тебе, че съм „госпожа".
Такава бях. Такава ще остана.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поклон!!!
-
интересно
-
Браво! Страхотно! Много тъжно! Докосна ме! Изживях го! Твоите стихове не може да се четат само веднъж! Благодаря ти за чудесната поезия! Прегръдки и целувки!
-
Удивен, целувам края на полата ви...Госпожо!
Възхит!!!! -
На моите устни пък се роди усмивка.
И желание да ти кажа: превъзходен монолог! -
До болка откровена
и истинска!
Такава си! -
Омагьосваш, Майче, омагьосваш!!!
-
Истинско до полуда!!!
-
По рождение!
-
"В живота си била все черен гарван,
замерван и преследван, гонен, в страх,
не знаех ласка що е. Да те парне."
Бяла си!Цялата!В погледа,в мислите...
-
Страхотно е Мая!!!!!Браво!!!
-
Много е интересно!
-
ех, Кире, чак аз му завиждам
благодаря на всички за споделените чувства. -
Великолепен стих МАЯ.Мойте поздравления.
ТИ си госпожа, но само каква госпожа. Ехе ако си имах една такава като теб госпожа до мен, знаеш ли че ще съм най щастливия мъж /завиждам на Ефенди- благородно/. -
Традиционно хубаво!Изпращам едно запитване по личната поща.
Поздрав! -
Невероятна си, Мая! Поздрав!!!Стихът ти ме докосна, развълнува и...разплака.
-
Хареса ми, за пореден път!
-
какво мога да кажа, освен че много ми харесва--не скрих от тебе че съм госпожа
-
Грехота щеше да бъде да подмина!
-
Ами... обичам точно такива стихове!!!
Нещата такива, каквито са. Поздравявам те, Майче! -
страхоетен стих!!!
само това мога да кажа! -
Прекрасно стихотворение!
-
Много добър стих, наистина! Хареса ми!
-
"През сълзите така и не можа
в очите ми да видиш бяла врана.
Не скрих от тебе, че съм „госпожа".
Такава бях. Такава ще остана."
Госпожа Си, и то каква!!!
Ох, много е хубав стиха ти Маичка!/ама ме разплака/ -
"Такава бях. Такава ще остана" И си - тук и сега си... поезия!
Ave -
От хубаво...по-хубаво...
Бисерен стих...!!!
с обич, мила Мая. -
Поздравления, Мая! Благодаря, за удоволствието, което ми донесе невероятния ти стих!
-
Аз пък ще си запазя този цитат като любим:
"Не скрих от тебе, че съм „госпожа".
Такава бях. Такава ще остана."
Много силно, цялата настръхнах. Какво да кажа, освен че майстора си е майстор? -
Твоите стихове не могат да се четат само по веднъж!
На мен ми трябат няколко пъти!
Поздравления за поредния много хубав стих! -
Силен, хубав стих. Ласка да те перне, хе хе. Браво! Хенри
-
Силно!!!И много,много хубаво,Мая.
-
На устните не раждаше усмивка;
душата не разбрал, поиска тяло.
През сълзите така и не можа
в очите ми да видиш бяла врана.
* * *
Разстрелваш!
Много ми хареса, Майче! Поздрави! -
Обичам такава любовна поезия ,дето те разтърсва с искреността си..
-
Умопомрачително!
-
Чудесен стих,Мая!Майстор си!Прегръщам те!
-
"душата не разбрал, поиска тяло."
Винаги докосват стиховете ти, Мая!
Смешчев... Нали се сещаш, че не си интересен вече!? -
По-голяма боза наскоро не съм чел ...(Къде,къде е поетесата ,че тук не я виждам?)
-
Твоите стихове проникват на дълбоко!
Поздрав, Мая! -
Моите почитания!
Искрено ти се възхищавам! -
Великолепна поетеса си!Прегръдки от сърце за чудесния стих!
-
Поздрав!
Силен стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Невероятен стих!