Търси се обич изчезнала – млада, наивна и дива.
Отличителни белези – хич, ама хич не ù пука,
с камуфлажни кубинки и рокля от думи бодливи,
с вчерашен грим и със седем лъжи във юмрука.
В погледа с осем надежди, кървящи от залези,
с девет къдрици – коралови – чакащи ласки,
с десет пътеки неведоми, отпечатани в палеца,
и със семки от тиква във джоба, ако трябва каляска.
Преди време единадесет пъти звъня по мобилния,
а дванадесет нагли сигнала кънтяха: свободно.
После тринадесет капки от дъжд – най-проливният,
се забиха в сърцето ù – тихо, дълбоко и подло.
Оттогава се скри в чекмеджето със спомени.
И тринадесет нощи без сън и покой, без забрава...
Вчера изчезна, без дори да ми махне за сбогом,
без дори и следа, след която да тръгна, ей тъй, да остави.
Ето, пиша тази обява на страница номер тринайсет –
търси се обич наивна и дива, млада, незачената даже.
Ако някой в редовете своята обич за миг припознае,
нека тринадесет пъклени кръга към нея в дъжда ми покаже.
© Даниела Todos los derechos reservados