Объркан свят

23 dic 2006, 16:43

Poesía

636 0 3

Навред намръщени лица
и пълни пейки със младежи.
По улиците хората вървят,
унесени във своите копнежи.

Навред разперени ръце
на просяци-душите им се лутат.
Какво едно момиче има да даде
сред дамите,отрупани с бижута?

Навред кафета и цигарен дим,
кутии празни,смачкани кибрити,
а ние хората стоим
от всичко грозно,глупаво прикрити.

Навред боклуци и наркомани,
между живота и смъртта са те.
Какво докара ги дотук-забрани,
омраза или някакво си"не"?

Навред безкрайни грубияни
насилват,грабят,мамят.
Вървят сред хората пияни
и казват,че са вечно неразбрани.

Навред ковчези,пълни със деца,
а майките им,паднали на колене
разпитват"Къде е радостта,
щом Господ взе и моето дете?".

Ах,колко грозен станал е светът,
напълно страшен,променен е.
Е,има хубави неща,
но лошите са повече за мене.

2001

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.