17 sept 2007, 0:43

Объркване  

  Poesía
581 0 7

Мързелът апатично се гордее с интригата.

Лудостта се ентусиазира от желанието.

Лъжата страхливо вярва.

Срастта еуфорично изпада в красота.

Благородството забравя за свободата.

Завистта егоистично се съмнява.

Истинската гордост скучае в забрава.

Радостната любов сладострастно триумфира.

 – Мисля, че се изгубих.

 – Ако някой ме намери, моля да ме върне.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • А, не си се изгубил! Просто...
    ...истерията и поезията
    се сляха във космически оргазъм
    и твоята фантазия зачена
    поредната си звездна рима...
    И дъра - бъра Ще ти мине изгубването...
  • Човек е в сърцата... в сърцата, които го обичат! Потърси се!
  • Я си поиграй малко с думите! Пък може и да те намерим...
  • Понякога е полезно да
    се изгубиш.По това кой те търси,
    разбираш кои са ти приятели...

    Поздрави за идеята!
  • намер*
    и връщ*


    поздрав!
  • Да, в лабиринт от излишни думи.А може би целта е била такава - да не може да бъдеш намерен!?
  • Не сте се изгубили ВИЕ,а сте изгубили поезията в желанието си да изброявате някакви свои философски истини!Помислете върху забележката ми!ИНАЧЕ ИМАТЕ ОРИГИНАЛНИ ИДЕИ!ПОЗДРАВ!!!ПОМЪЧИХ СЕ ДА ВИ ОТКРИЯ - НЕ УСПЯХ НО НЕ ГУБЯ НАДЕЖДА
Propuestas
: ??:??