Стоиш и си мислиш за живота. Колко е труден понякога, чудиш се защо точно на теб се случва всичко това, през което преминаваш. Замисляш се с какво си го заслужила? В главата ти изплуват всички лоши неща, които си правила. И си казваш, че съдбата си го връща. Всъщност още преди да направиш всички онези неща, за които си се сетила, си знаела, че съдбата ще си го върне двойно, но тогава си си казала  ,,Какво пък? Един път се живее, ако не сега, кога?,,. Затова сега нямаш право да се самосъжаляваш. Ставаш и продължаваш да се бориш с хората и със себе си. Искаш да се откажеш, защото не знаеш какво точно да правиш, искаш да въведеш някакъв ред в живота си и най-вече в главата си, но става така, че още по-голям хаос настъпва. На косъм си да се оставиш на произвола, но не го правиш, не си свикнала така. Обичаш да ти е трудно.  А и как няма като лесно никога не ти е било. Има толкова хора, с които да се видиш, да се забавляваш, а ти се чувстваш самотна. Защо? ......