Оцеляла изповед
Небето ми, когато замълчи до честност,
и тръгне тъмната черта да ме зачерква -
тогава ще признавам. Няма да е лесно,
но себе си ще изповядам като в черква.
За начина нелек, по който оцелявах,
и как, и със какво, и докъде му плащах,
и колко струваше едно "Не се продавам!"-
ще си намерят точната цена и място.
Очите ми, навикнали да са „навънка“,
ще се вторачат мрачно в мен и ще засричат
най-вътрешното, скрито "аз", в мембрана тънка,
отказало дори и намек за двуличност.
Защото трябваше търговци да не носи,
да се опази непродадено и чисто -
умираше от ужас - пряко, и преносно,
и пак възкръсваше по-живо и от смисъл.
Не се предадох. Давех се, но още плувах.
Едни очи останах в края на тълпата.
Не молих, и не хленчих, и не се преструвах,
и щедри дарове не просих от съдбата.
Къде от камък бях, къде от мека глина,
но оцелявах и без суета живях.
И рядко си прощавах - прошката подминах
(това, със прошките, така и не разбрах.)
Почти не сторих грях, и съществувах просто.
И само Бога на доброто разреших.
Аз бях на този свят за кратко и на гости,
и с оцеляване, за всеки ден живот, платих.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"... и съществувах просто" - Значи си постигнала всичко!
-
Почти без грях,почти без разкаяние,
почти молитва и почти признание.
Един живот във сянката на разума
автоприсъдата - без право на обжалване...
Впечатлена за пореден път! -
Младен, Септември, Радка, Ивон,
Катя, Златка, Веселка, Силвия, Петя,
Райна, Санвали, Силвия - благодаря ви за развълнуваните коментари и хубавите думи! -
Впечатляваща самокритичност и взискателност към една свръхчувствителна душа.Поздравления за оцелялата изповед!
-
Поздравления, Радост! Много мъдрост, разбиране, прозрение, открих в твоя стих и нашепващи истини...
Беше удоволствие да прочета! -
Да намериш убежище...в себе си!
-
...!
-
Поздрави и от мен!
-
Винаги много казваш,момиче...
-
Поздравления за силния стих!
-
(това, със прошките, така и не разбрах.)
Много!!! -
Безпощадна си към себе си до болка...
Високата поезия- тя е безспорна. -
"Почти не сторих грях, и съществувах просто.
И само Бога на доброто разреших.
Аз бях на този свят за кратко и на гости,
и с оцеляване, за всеки ден живот, платих."
Много мъдрост и прозрение има в тези завладяващи, поантни, редове. Високата ти поетична техника, Радост, ти дава възможност да осъществяваш с лекота предварително набелязаните от теб поетични внушения. Това определено бие на очи /откакто те открих за себе си в този сайт/.
Поздравление за майсторството и поетичното му въздействие!: Мисана
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
