16 oct 2022, 7:47

Оцеляване - 2 

  Poesía » Otra
427 3 6

Студът сковава чувствата

с ледени скри жали

а шиповете навлизат надълбоко...

светът боксува

не може от коловоза да излезе

и да изкорени

отровната си плесен...!

Историята - отдавна

е в историята...а грешките

стават все по - плашещи

и в отчаянието на живота

припламват - кървави отблясъци!

Борба за слава и надмощие

поставят народа ни на колене

потънал в кал - обвиват

го отровни плевели...

а мечтите за по- добър живот

отлитат, отлитат надалеко...

А надеждата - последен блян

си променя цветовете...

на един стар отмиращ фар

където основите се срутват

и потъват в бездната...

Стар, отмиращ свят...!

Повлякъл със себе си

разрушителната гибел...

Затворени отдавна в себе си

натискаме - режим на оцеляване.

Но, този път - не знам дали

ще ни стигнат силите -

след толкова дълго лутане

в лабиринта на последните

измислени илюзии...

И пясъчните кули рухват

вълните ги отнасят надалеко

дали ще стигнат до спасителния бряг.

Избрал си да играеш себе си...

Ще можеш ли? От рухналите

и разпилени песъчинки -

покрити с патина на времето...

с лека ръка да задраскаш всичко

което не ти е вече нужно...

И да построиш отново от основи

фара на надеждата...

Изгубения кристал да откриеш

сред купищата нерешени въпроси...

Дошъл си със мисия...!

Да бъдеш силен и да се бориш,

за последната капка останала надежда...

Кристала винаги е бил в теб...

в душата ти припламва и ти свети

в тъмнината на не леката борба -

да откриеш правилния път..!

Поемаш по - спиралата на фара

построен от двете ти ръце...

Ще споделиш ли?

Кристала със света - да бъде

светлината в мрака...Трудно е...

и става все по- трудно...

За новата Земя - мечтаеш!

Но тя е същата - просто трябва

да я пазиш и ето виж как проблясват

в мрака божествени искрици -

привлечени от светлината...

Вселената е част от мен...

и аз съм частица от вселената...

усещам със сетивата си,

звездния и ритъм...

Не отстъпвай - нито крачка назад

защото времето изтича между пръстите!

Пази го...задръж го в шепите

и го пази за идващите поколения.

Отдавна ще си лист изписан

и полетял в пространствата

на времената - блестят буквите

изписани в златно - мъдрост

и вяра в доброто...!

И може би изгубен е завинаги,

забравен и на никому ненужен...

Но светлината на душата ще опази

за да бъде онзи мост кристален

връзката между световете...!

Не се предавай! Силата е в теб!

Все още можеш да бъдеш победител

в един враждебен свят където оцеляването

е висш пилотаж от споделени чувства...

 

Ще има слънце, изгреви и залези

за мечтите ни - попътен вятър!

Ще има радост и дни изпълнени

със любов и щастие...

Пречистваш дъжд и пъстроцветна дъга!

Безусловна любов - луна, звезди и надежда!

Ще има утре...И бъдеще прекрасно...

А каквото е било отдавна е отминало!

И само вятъра докосва с нежност

най - фините струни в душата

и тя запява с меден глас -

песни за мир, любов и надежда...!

 

12.10.2022г

Катя Джамова

 

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Миночка, благодаря ти от сърце за хубавите думи и топлината!
  • Катя, написаното много ме впечатли, защото си посочила пътя по който може да се оцелее, като навлезем дълбоко в себе си и се докоснем, до гънките на душата си. Харесаха ми
    разсъжденията ти! Наистина, в борбата за оцеляване се намира смисълът на живота ни!
  • Антоанета, благодаря ти за хубавия коментар!
    Промяната започва отвътре - навън, трябва да отстояваме правата си
    и да не се страхуваме да бъдем истински, смели да вярваме в доброто
    и надеждата да бъде онази божествена искрица която ни дава сила
    да продължим смело напред...

    toti,благодаря ти за хубавите думи!

    "И само вятъра докосва с нежност

    най - фините струни в душата

    и тя запява с меден глас -

    песни за мир, любов и надежда...!"

    Младене, благодаря ти за искрения коментар и хубавите думи!

    Стаена тъга

    Стаена тъга за неизбежност -
    пулсира във вените...
    а живота реди
    поредния си сложен пъзел -
    разпилял е парчетата -
    до импулса да бъдеш
    и да оцелееш в този свят...
    Затова се наслаждавам на мига
    да бъда тук и да се любувам на изгрева...
    виж само как заблестява в короните
    на есени дървета - позлатява ги
    в есени отблясъци и ненаситно
    поемаш дъх - живот...!
    А надеждата лястовица бяла -
    полита високо, високо над мирния свят!
    Катя
  • Големи истини изричаш, Катя:

    "Стар, отмиращ свят...!
    Повлякъл със себе си
    разрушителната гибел...
    Затворени отдавна в себе си
    натискаме - режим на оцеляване.
    Но, този път - не знам дали
    ще ни стигнат силите -
    след толкова дълго лутане
    в лабиринта на последните
    измислени илюзии..."

    Намираме се в края на ОЦЕЛЯВАНЕТО. Имам предвид рода человечески.
    Но ни е трудно да осъзнаем това.

    Поздравление за многопластовия и мащабен стих!
  • "Ще има слънце, изгреви и залези
    за мечтите ни - попътен вятър!"
    Да бъде!
    Поздрави! Успех!
  • Идеално изразени чувства, Кате! Но как да се борим и да отстояваме? Отдавна наблюдавам този свят, това което виждам никак не ми харесва. Когато чета стари стихове, преди няколко години, написани в този сайт от хората - все е същото. Как да помисля, че ще се промени! Прекрасен стих, браво!
Propuestas
: ??:??