Очаквам като влюбен,
Залеза, луната…
Гърдите ми се
пръскат често от възторг!
Градини виждам,
скрити в Небесата…
И гледам ненаситно
Синия простор…
Във пламъка на търсенето си
изгарям!
Не мога да се отърва
от лудоста!..
За всяка красота
Сърцето си разтварям -
и всичко туй
върви от младостта…
© Христо Славов Todos los derechos reservados