Очакван ден - нечакано начало,

самотен бил си пак в нощта,

за теб денят е само огледало ,

за живата душа затворена в плътта!

За теб отдавна времето е спряло,

сега държиш го в ръце,

от теб зависи единствено и само,

как ще продължиш напред!

Проникнал си навътре в нещата,

познаваш болката - гнева,

с теб живее самотата,

забравил си светът навън!

Душата ти от болка свита,

ранена е - жадува топлина,

сърцето ти е с лед покрито,

забравило е нежността!

Болят те раните душевни,

в очите мъка се таи,

ти стенеш мълчаливо,

уста ти лъжи шепти!

Играеш си с чувствата без жал,

и търсиш кой - какво е дал!

Но тъй не може разбери,

да търсиш топлината в чуждите очи!

Ти трябва да гориш без плам,

в очите ти бушува жар,

защо гасиш го с лъжа,

и раняваш  чуждата душа?

07.01.2009 г.