19 feb 2014, 20:53

Очакване 

  Poesía » Otra
534 0 0

Очаквах те, ох, как те чаках...
поглеждах час след час навън,
а там валеше ситен сняг самотно,
когато чух забравения звън.

 

Емоцията бликна безвъзвратно,
прегърнах те, като в поредния ми блян,
завърнах се за миг обратно
и пак прикрих желанието в свян.

 

Сърцето парещо кат огън,
нечуващо ни вопъл, нито стон,
живота искаше, но аз не можех,
за миг докоснах те, дали е сън?

 

Очаквах те, ох, как те чаках...

поглеждайки живота си напред,
очаквах някога да свърши,
но винаги да си до мен и аз до теб...

© Ян Тра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??