Люлякова луна се люлее в небето.
Лùлави петънца позлатяват полето.
Вятър восъчнобял волно препуска.
Мърка мекичко мракът и морно се спуска.
Синьо-седефени сенки събират лъчи.
В тиха тревога тишината горчи.
А някъде някой нещастен чака
на обич орисана, огнена знака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.