8 nov 2006, 13:11

Очакване 

  Poesía
902 0 9
Хладен вятър нашепва за свежест,
за утихващи бури и сняг,
аз към тебе вървя цяла вечност,
да те срещна на пролетен праг.
Как ухае гората на младост!
Тъмни облаци бягат далеч.
Унесена в своята радост,
аз прегръщам земята и теб.
Аз прегръщам най-святото чувство,
що донесе на мен пролетта,
потопена в ухания пъстри,
пак докосвам с очи любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??