Очакване

27 abr 2013, 9:51

Poesía » De amor

710 0 2

Очакваш ме, любов... нали?

Без блясък, шум и суетене,

душата ти е четири стени

и търсиш място там за мене.

Очакваш ме, любов... кажи!

Сърцето скита се... бродяга,

след толкова изречени лъжи

сега по истините бяга.

Не искай времето да спре -

и без това е полудяло,

на ден и нощ делиш го все,

но влюбено е... щом е цяло.

Очакваш ме... луна ранена,

и париш с огнени езици,

и всяка мисъл е следа

от спомени... самотни птици.

Очакване... трепери бриза,

в коси потъна от вълнение,

любовната ни епикриза

в целувката откри спасение.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.