Събудя ли се, знам ще те загубя.
В съня ми ти си моето безвремие.
Понякога сънувам нощем будна –
измислих ли те или си до мене?
Дали успях да те докосна жадно,
дали дарих ти своята усмивка?
На утрото с лъчите се зараждаш
и сякаш те целувам много тихо…
И всеки път, макар че те измислих
аз тайничко те чакам и те искам.
Реален ли си вън от мойте мисли? –
Очакването обичта осмисли...