ОЧАКВАНЕ
Седя в градинката, във поза глуповата,
оплаквам си, оплаквам си съдбата.
Защо ли днес се тъй получи ?
Като че, котка черна ми е минала на път,
а не отбрано куче.
А мисълта ми е при тебе,
мило мое, Слънчице Вълшебно,
а мисълта ми е при тебе,
мило мое, Слънчице Потребно.
Ще чакам тук на пейката чаровна,
за миг поне да те докосна с влюбен поглед, ...