Слънцето заплака във червено
и се скри зад котешкия гръб на планината
със ръка поисках да си взема
лъч последен, кръв от светлината.
Но отиде си без обещание за утро
и дойдоха триста бесове във мене
със нощта нахлуха сомнамбулно -
страховете ми, обути в откровения.
Поетично се нахвърлиха в главата ми
и затропаха във равномерни рими,
от очите тъжна, неизплакана
любовта потече с твойто име.
Тя, затичала като дете невръстно,
спъна се във моето доверие
и от нея мигом се откъснаха
малки, острички съмнения...
Сбирам ги с ръцете си старателно
и разпръсквам ги на утрото във светлината,
идва ден, във който обезателно
ще ти кажа колко съм те чакала.
Кри
© Красимира Todos los derechos reservados