Vega (Искрен Димов)
5 6
20 mar 2010, 8:40

Очакване 

  Poesía » Otra
806 0 4

Глухи сиви тътени.

Вълни в прибоя вият и беснеят.

 

А аз съм сам в моята риза -

тъмна и унесена.

 

Светлини подир сирената.

Пристига корабът за другиго.

Тъй празен, нереален.

 

Но аз ще те чакам,

безмълвно и вечно,

до хладния стълб на фара.

© Искрен Димов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми!
  • Така е, Недялка, подхранваме надеждите дори с илюзии и все се надяваме...Благодаря!
    Мерси за усещането, Евгения!
  • корабът на другиго и вечното очакване въпреки безнадежноста,точно си го предал има хора които в мислите си цял живот чакаме въпреки че в дествителноста това може да не се случи
  • Тъжен полъх на морско очкаване..............Хареса ми!
Propuestas
: ??:??