В очите й тихо смирение,
в душата бушуваща лава,
за неговото благоговение,
покорна на пода застава.
Поглежда нагоре към Него
Протяга ръце към сърцето,
но той ги отблъсква небрежно
и следва шамар през лицето.
Без израз и в пода склонено,
но болка отвътре напира…
Кога ще й бъде простено?
И как ли това се постига?
© Цуци Todos los derechos reservados