В призрачната тишина блести луна.
Сняг, в цвят лила в дворове и пътеки,
следи замита вятър, като с метла
улиците тихи със снежинки дребни.
А мразовитата мъгла, покри света.
Един прозорец свети – сякаш слънце грее.
Очаква гост навярно завръщащ се сега,
от странство… Може всеки миг да влезе.
И да улучи точния момент –
кафе в джезве на печката завира.
Във миг такъв - съдбовен, вдъхновен,
дай, Боже, ангели да ги закрилят.