Очакване
Напрзно ли се взирам в мрака
и мъча с трепет своята душа,
стоя нетърпеливо и те чакам
да влезеш през вехтата врата.
А ти се скиташ нейде надалече
нищо че настъпи здрач,
душата ми измъчваш вече
със скитането в късен час.
Осъзнай се, време ти е вече
отговорност прояви!
Не бива да си егоист, човече
иначе завинаги пътя си хвани© Мими Todos los derechos reservados
Поздрав и усмивка.