Всеки е в плен на изстрадани истини.
Всеки си има своето минало.
И си прибира след удара гилзите
със сетива, от двубоя изстинали.
Всеки е суха безплодна пустиня,
трескаво търсеща своя оазис.
Ала дъждът, тъй очакван, отминал е -
неживотворен, по-кратък от спазъм.
Всеки е глух, непредаващ се клоун,
кланящ се тъжно пред празната зала...
Късно е вече за старото шоу.
А пък за новото... няма начало... ...